За вдъхновението

Когато един творец сътвори нещо, то той оставя частица от себе си в него. Колкото сърцето на твореца е по-чувствително, толкова неговите творби са по-въздействащи. Не всеки човек има дарбата на творец, времето казва последната си дума за него. Има талантливи по рождение, на които им е отредено да станат известни творци и това не е случайно. Те имат мисия да направят този свят по-добър, по-красив и по-щастлив. Не забравяйте, че световно известните творци никога не са били подвластни на материалното, никога не са си правили сметката колко ще спечелят от труда си. Много от тях са живяли в пълна бедност и чак след тяхната смърт са признати за творци.
Има творци, които въпреки своята значимост не стават представителни за епохата си. А други изразяват и формират духа на своето време и така добиват стойност на първомайстори на словото, чиито творби променят общите възгледи за литературата и пренареждат съществуващия художествен порядък.
Уместно е да спомена и някои мъдри мисли на Уилям Шекспир тук : "Колкото по-горчиво е миналото,толкова по-сладко е бъдещето"
"Аз губих времето си, а сега то губи мене"
"За да оцениш някое качество, трябва да имаш част от това качество и в самия себе си"
Още приживе Шекспир е уважаван поет и драматург, но славата му достига до днешните си размери едва през 19 век. По това време романтиците възторжено приветстват неговия гений, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Дж. Б.Шоу нарича „бардопоклонство“.През 20 век неговите произведения са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и преинтерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.
Вдъхновението е най-добрият приятел на всички творци. То е не само желание да сътворяват нещо, не е само подреждане на думите, за да звучат по-красиво. С тях трябва да повлияят на читателя, да го карат да се замисля, да се усмихва, да се разплаква и най-накрая да усеща написаното със сърцето си. Докосне ли го творбата, значи го докосва емоционалността на твореца.
И самият Гьоте казва: "Чувствата не мамят. Мамят само съставените постях съждения."и " Няма нищо по-страшно от активната глупост"
Без Гьоте немската история на литературата е немислима. Той й даде най-дълбоките съдържания, откри й най-високите и богати форми на художественото творчество; той й разкри и блясъка на природата, отключи тайната на личността и значението й за създаването и утвърдяването на вечните художествени ценности, даде й да разбере, че поезията е само тогава поезия, когато е искрена и проста, когато е поезия на преживяване, а не на мъдрувания и измислени форми; той посочи гениалното начало на всяко творчество, освобождавайки го от всякакви рационални теории; той утвърди чувството за свръхестествения и непознаваем, непроницаем, божествено-дълбок процес на творчество.
Сещам се и за думите на Хайне : "Не зная наистина дали заслужавам един ден светът да украси с лавров венец ковчега ми. Поезията, колкото и да я обичат, е била всякога само свещена играчка или средство, благословено за божествени цели. Но меч трябва да положите върху ковчега ми, защото аз бях доблестен воин в освободителната бран на човечеството."
Хайнрих Хайне е първият модерен литературен творец на немски език и най – великият лирик от периода на романтизма.
Поетическите творби на Хайне се състоят от съновидения, песни, романси, сонети, химни във възхвала на Северно море, романтични истории, горестни жалби, епически произведения и староеврейски мелодии/ вдъхновени от средновековния еврейски поет Алеви/. Смятат го за създател на нова литературна форма – фейлетона, или краткото есе, с което той редовно сътрудничи на френски и немски вестници и списания. През 20-те години на 19 в. той успешно замества Байрон като любим романтик.Последните му произведения обаче, са експерименти в областта на символизма, които по – късно доразвиват Пол Верлен и др.
Свръхчовекът пък е една от най- грандиозните идеи на Ницше. Той определя въздействията в изкуствата с уменията да се разтърсват човешките души.....
"Най-силните въздействия в изкуствата, умението да се разтърсват душите, да се затрогват и раздвижват камъните и да се превръщат зверовете в хора се е удало може би най-добре тъкмо на това изкуство."
Според него :"Добрият писател има не само собствен дух, но и духа на приятелите си."
"Най-добрият автор ще е този, който се срамува да стане писател." ,"Това, което не може да ме убие, ще ме направи по-силен " е твърдял Ницше и е бил прав.

Нека вдъхновението остане най- добрият ви приятел и ваш неуморен спътник. Творете и бъдете себе си. Със закъснение ви честитя -първи октомври-денят на поезията!